За 49 годишната си духовна дейност във Франция, Учителят Омраам Микаел Айванхов даде повече от 5000 беседи. По време на лекциите, той не се водеше от предварително написани бележки, а от своето вдъхновение. Говорейки на френски и по-рядко на английски, той даде своето Учение най-вече във Франция (в центъра Изгрев в Севр, близо до Париж, както и в Бонфен, близо до Фрежюс), но също и в много други страни като Швейцария, Канада, Съединените Щати, Скандинавските страни...
Учението му беше устно и книгите бяха и продължават да бъдат съставяни от една ученичка, на която той повери тази длъжност още през 1969 г., на базата на стенографски бележки, аудио и видео записи на беседите.
Тези произведения, продавани в много книжарници, се издават и разпространяват от Издателство Просвета, и присъстват в колекциите на стотици обществени и университетски библиотеки.
Постепенно книгите бяха преведени на повече от 30 езика, и днес Омраам Микаел Айванхов е един от най-четените и превеждани френски философи в света. Неговото Учение разглежда най-разнообразни теми.
Вие ще открите по-долу някои от ключовите теми, илюстрирани с откъси от негови беседи. Всичко това представлява една много малка част от Учението му.

«Учението на Всемирното Бяло Братство не проповядва да изоставим света и обществения живот, за да посветим цялото си време на медитация и молитва. Има учения, които ви дават подобни съвети и те имат своите причини. Целта на Учението на Всемирното Бяло Братство е различна, неговата задача е различна: тук не става дума да се привлекат няколко души и да се поведат по един чисто духовен и мистичен път; то иска да докосне целия свят, да поведе целия свят, а не е възможно да се поведе целия свят по път, предназначен само за единици хора. И тъй като неговата цел е различна, неговите методи също са различни. Желателно е всички хора да работят, да създават семейства, да се проявяват в обществения живот; но в същото време, те трябва да имат една дисциплина, методи за подобрение на този семеен и обществен живот. Колко хора има, които, ако се ангажират в духовния живот, ще изоставят материалните работи, а ако започнат да се занимават с материалните работи, ще занемарят духовния живот. Не, и двете, трябва да свържем и двете.»