«... Учението на Учителя Омраам Микаел Айванхов притежава една изключителна широта и възвишеност. То отговаря на въпроса, който си задаваме постоянно: как да живеем.
То анализира това, което до този момент е било отхвърлено от всички писатели и мислители: как да ядем, как да дишаме, как да спим, как да се мием, как да гледаме, как да слушаме музика...; как да медитираме, как да развием въобръжението си, волята си; как да създаваме деца, как да ги учим; как да обичаме, как да използваме  всичките наши енергии и да ги увеличим; как да се подсилим и възобновим, приемайки слънчевите лъчи сутрин; как да развием своята чувствителност в допир с Природата, как да почитаме всичко живо и да влезем във връзка с висшите области на нашето същество...
Нищо не е забравил да изясни Учителят, давайки ни с Учението, ключовете на нашето бъдеще. Едновременно с дълбоките философски обяснения, представени в проста и ясна форма, той ни предлага упражнения, практики, методи, които не претоварват ежедневния ни живот, но ни позволяват да го овладеем и да го направим по-красив. Всички тези методи ни  учат да работим с природните сили, с цел да се усъвършенстваме, да избягваме страховете и тъмнините на живота, да се освобождаваме, без да нараним никое същество, да помагаме на всички хора...»

Учителят Омраам Микаел Айванхов е жив представител на своята философия.  Непризнаването на неговите способности да просветява, да води, да оживотворява, да дарява щастие, сила и мощ, е възможно само за онези, които никога не са го следвали, нито слушали. Достатъчно е да направите опита да бъдете един от неговите ученици, за да констатирате, че той притежава дълбокото познание на науката за живота, че е способен да открие на всички същества велики хоризонти с неподозирана чистота. Той умее да дава, с един необикновен педагогогически и психологически талант, една неизвестна наука на всички, който са жадни да се учат и повдигнат. Неговото слово прониква във всички области на живота; то хвърля обилна светлина върху всички човешки дейности, давайки им ограничена или голяма важност, в зависимост от мястото им върху скалата на истинските ценности. Той дава доказателството, че Природата е разрешила преди много време всички проблеми, с които хората се занимават, и често по начин, радикално различен от този на хората. Той ни помага да открием тази уникална философия, дошла до нас от най-дълбока древност, благодарение на най-великите духове на човечеството, и която няма нищо общо с философските системи, създадени от хората, имайки предвид, че тя е написана във формите, цветовете и законите на природата. Един такъв Учител учи своите учениците да почитат природните закони и всичко, което не е направено от човека, но е творение на неговия Създател. Така той дава средствата, които ни помагат да не се губим повече по илюзорни пътища. С една дума, той учи хората да живеят в лоното на вселената, от която те са неразделна част.

Георг Фойерщайн
Загадката на Светлината
Издателство Просвета

“«Омраам Микаел Айванхов беше човек открит и директен. Понякога откритостта и искреността са само един израз на липсата на изтънченост. При Айванхов, те са плод на една изключителна умствена яснота и душевна чистота. Той представи дори най-сложните идеи, опростено и живо, без всякаква претенция.
Нашата епоха обича сложните неща. Ние се гордеем с нашите особености и предполагаме, че, по принцип, дълбоките размисли изискват сложни изрази. Често се питаме, дали загадъчността на един  мислител не е синоним на невероятна дълбочина. Айванхов нямаше нужда от всички тези претенции и от подобна обърканост. Неговите многобройни беседи (той не е писал книги собственоръчно) отразяват една неизменна простота, яснота и дълбочина.
През време на почти 50 годишната му дейност на духовен Учител, много хора дошли да слушат Айванхов, намериха словото му прекалено просто и се насочиха към други учения и философии, които им изглеждаха по-важни, тъй като бяха по-сложни. Ние откриваме дълбочината на неговите идеи, само когато пристъпваме към Учението му без интелектуален снобизъм и без идейни предубеждения. Така както бе изказано от американския лекар и писател Лари Досей: «Отличителна черта на един велик духовен Учител е способността му да предаде мъдростта с такава яснота и яркост, че тя да изглежда наистина проста, като че ли винаги сме я познавали, като че ли всички сме я имали вътре в себе си. Един такъв Учител е Омраам Микаел Айванхов, чиито думи ни изглеждат естествени и истинни. В една епоха, в която  понятията за дълбочина и неразбираема езотерика, са объркани, Айванхов е освежаващо откритие.»
В езотеричната традиция съществува  анекдот, според който един претенциозен  момък отишъл при известен духовен Учител да се учи. Когато преподавателят го помолил да измете пода, младия мъж се поколебал. Учителят поискал да му обясни, че това е част от неговото учение, а новодошлия му се подиграл с пренебрежение и напуснал. Той нищо не разбрал от урока и не успял да открие учението, което със сигурност би го преобразило.
В известен смисъл, четенето на публикуваните беседи на Айванхов е като изпитанието на метенето. Много от неговите идеи изглеждат толкова познати, че ние бихме могли с лекота да заключим, че вече сме ги срещали и надминали. Но има голяма разлика между това да знаем нещо и това да го преживеем. Беседите на Айванхов и неговия образцов живот ни напомнят постоянно тази основна разлика.
Изучавайки по-сериозно беседите на Айванхов, човек става смирен пред  огромната дълбочина на неговите разбирания. Когато следваме внимателно неговата мисъл и откриваме постепенно нейната дълбочина и красота, ние усещаме, че тя ни докосва и преобразява.»

Луиз-Мари Френет
ОМРААМ МИКАЕЛ АЙВАНХОВ
Пътят на светлината
KИБEA, COФИA

«Буден за събитията на своето време, той обяснява на младите как да променят самите себе си, преди да мислят как да променят едно общество, което ги разочарова. Той не беше забравил своята собствена младост, изпълнена с кипяща енергия и усилено търсене. Петър Дънов му беше казал един ден, че е най-големия разрушител на стари идеи, но в същото време, той знае колко е важно да ориентира енергиите на младостта към живота, а не към насилието и смъртта. Споменавайки един ден някои опозиционни движения, организирани от млади хора, като това на хипитата в Съединените Щати – които си  бяха избрали за символ един жест на мир и любов – той утвърждава, че тези младежи инстинктивно са търсели всемирното братство, и че са били проява на ерата на Водолея.
Но въпреки, че разбира младите, той не се опитва да им направи нещата по лесни. Той по-скоро им дава средствата да канализират и конкретизират своите енергии и своите стремежи. Съзнавайки тяхната дълбока неудовлетвореност, той ги подканя да признаят, че истинската сила се намира в  тях самите, в тяхната способност да се владеят, да се покажат благородни и велики. Той ги окуражава да се приспособят към изискванията на обществото, за да могат да го променят отвътре; той им говори за неизменните закони, които съществуват между причините и следствията.
С образни думи, той им обяснява законите на космичния морал: най-напред, закона на записването, благодарение на който природата запаметява всичко, което се случва по света; на второ място, закона на сеитбата, който определя резултатите от работата на хората, тъй като те могат да пожънат само онова, което са посели; и накрая, закона на ехото, което им преизпраща винаги думите,които произнасят: «Мразя ви» или «Обичам ви». Същите съответствия се повтарят и на по-висше ниво: негативните мисли, които хората изпращат, им привличат вредни енергии, които ги отравят. Така, както всичко се записва в природата, техните действия се запечатват в собствената им памет и продължават да им влияят, да ги измъчват или да ги радват. Ето защо е толкова важно за всички човешки същества да придобият поведение, способно да създаде у тях самите нови записи, нови клишета.»