| Гледни точки относно Всемирното Бяло Братство | |
Звезда |
«...(във Всемирното Бяло Братство), братството се реализира между различните народности, култури, религии, социални нива, и то без всякакво усилие, без дори и да се поставя въпроса за каквито и да е различия. Всички са приети и се приемат като човешки същества и нищо повече, и осъзнават, че са братя и сестри, които живеят на една и съща планета, имат една и съща участ по отношение на живота и смъртта. Всичките различия се претопяват в едно градивно единство, така както гласовете се сливат в хоровото пеене за да прозведат едно единно изпълнение.» |
 |
|
Агнес Лежбович |
« Братството не е някакво идеологично обявление за политическа или религиозна пропаганда, една празна дума, използвана за хвалене на някои хора, за да може след това по-добре да бъде злоупотребено с доверието им. Също така, то не е и едно приятно сантиментално мечтаене на лениви хора, които, бягайки от всички проблеми, си въобразяват, че трябва да бъдат гледани и глезени от много свои приятели. Братството съществува само в братския живот: то започва когато хората, които не са задължени да се събират заедно (както в обществения живот, за печелене на средства), все пак се събират, за да се молят заедно, да медитират заедно, да пеят заедно и да ядат заедно. Този колективен, безкористен живот ги задължава да правят усилия, да развиват силата на характера си, но най-вече да разширяват своето съзнание до степен да усетят, че това, което се случва на някого се отразява и на общото, и ако наранят някого, то те на себе си вредят...» |
 |
|
«Братството не разрушава нито семействата, нито църквите, нито политическите партии, нито държавите, нациите или расите. Самите семейства се разрушават по между си, църквите, политическите партии, държавите и расите, които искат винаги да надделеят едни над други и да се избият. Братството има за цел да ги обедини, свързвайки ги всички заедно с един по висш идеал. Братството носи всички методи за преодоляване на сектантския дух, разпространен навсякъде. Този сектантски дух, като резултат на едно свръхразвито егоистично съзнание, отхвърля истината на другите, отказва им любовта, оспорва им интелигентността и ги лишава от свободата; достояние на една държава, той лишава от стоките от първа необходимост; достояние на една религия, той счита, че може да си присвои Бога. Чрез едно повече или по-малко прикрито насилие, сектантския дух се опитва да убеди, че той единствен притежава законно тези блага и може да ги предоставя. Сектантския дух, нетолерантен и обвинителен, клеветничещ, раздробява безспирно човешката общност, обезсилва я, ранява я, убива я. Братството напротив, премахва всички разделения в едно вътрешно движение за преминаване от личното към всеобщото. Духът на братството образува навсякъде връзки, които укрепяват човешката общност. Братския дух не ограничава, а освобождава и дава условия за процъфтяване, не обвинява, а помага за трансформиране на злото. Той не раздробява, а обединява, не ранява, а изцелява, не убива, а оживотворява.» |
|
 |
|
Георг Фойерщайн |
«Когато Айванхов започна да дава беседите си във Франция, преди повече от половин век, той назова своята школа Божествената школа и винаги я считаше за такава. Той считаше Божествената школа като част от Всемирното Бяло Братство, тази невидима общност от висши същества, които желаят духовната еволюция на човечеството. Когато броя на членовете нарастна достатъчно, за да се сформира една асоциация, се избра името Всемирно Бяло Братство. В западна Европа и най-вече в Америка, това име предизвика няколко пъти разочарования и недоразумения, тъй като названието «бяло» в тези страни приема расистки нюанси. Обаче за Айванхов и неговото братство, което между в прочем има за членове не само белокожи хора, името има абсолютно различно значение. Така както белия цвят представлява синтез на всичките цветове, тук «Бяло» представлява сбора от добродетели, които съставляват разумния живот, осветен от прелестта на Висшата реалност. Айванхов съжаляваше, че някои хора се лишават от благата на неговото братство само заради името. Той винаги наблягаше на факта, че Всемирното Бяло Братство не е един кръг, резервиран изключително за привилегировани хора. То е по-скоро общност, отворена за онези, които имат еднакъв начин на живот и са в хармония по между си, защото имат еднакви духовни идеали. И тази общност надвишава силно, по броя на членовете си, онези които се считат негови единствени ученици на земята. Според обясненията на Айванхов: «Всемирното Бяло Братство е сила, която се разпростира по цялата слънчева система и отвъд нея. Не бива да съдим Всемирното Бяло Братство според това което е тук на земята, една шепа хора, които са не винаги мъдри и разумни. Истинското Всемирно Бяло Братство, което е горе, включва всички най-напреднали същества; тук, ние сме работници, които се опитваме да се ползваме от светлината и подкрепата на тези същества за реализиране на техните планове. Но Всемирното Бяло Братство, което е долу, трябва да стане истинско отражение на онова, което е горе, и за тази цел неговите членове трябва да осъзнаят все по-добре привилегията, която имат да принадлежат на тази прекрасна общност.» |
 |
|
| Агнес Лежбович | «Справедливост, свобода, равенство, необходимо е тези три понятия да имат за основа идеята за братство, за да запазят своето идеално значение. Без братство, тези три понятия се разрушават. Справедливостта, свързана с всички революции, е основана на взаимността и равенството на правата. Но при търсенето на изгубени или несигурни права, правосъдието иска отмъщение и води до борби. Като противоположност на справедливостта стои несправдливостта. Според Учителя, съществуват две форми на несправедливост. Едната е частна: тя лишава от известни блага онези, които имат право на тях. Другата е синоним на любов: тя дава на онези, които нямат право, просто защото те имат нужда. Следователно, братството се налага като форма на несправедливост, която съдържа критерйи на справедливост: то е чиста безкористност, която дава на тези, които имат нужда, защото почита тяхното достойнство. То е несправедливата справедливост, която събира и обединява хората, докато справедливоста, въпреки своя справедлив дух, ги разединява и ги води до убийства, по пътя на нескончаемо чистене на сметки. Идеята за братство е тази, която през вековете, е спомогнала за напредъка на обществата към едно по-безличностно и не толкова жестоко правосъдие. Справедливостта без братство е невъзможна. Свободата отхвърля равенството и обратно: ако някой поиска да се прояви толкова, колкото и аз, то той ще ми попречи в проявата на моята свобода. По този начин, без критерия за братство, свободата ще проявява винаги своето величие и своя упадък със свободната конкуренция и закона на джунглата, както в областта на икономиката, така и в областта на секса, любовните отношения и науката. Равенството без братство води до застой и посредственост. В едно общество на равенство, нима е нужно да правим усилия за нещо? Ще ви обвинят, че искате да изпреварите другите. Докато в братството е нужно вие да надмогнете самите себе си, за да помагате на другите, да ги обедините. Ето защо, равенство се постига само когато хората си помагат в братски дух, когато обменят свободно своите материални и духовни богатства, като всеки дава на разположение на другите от своите сили и лични качества. Единствено братството трансформира неравенствата, гарантирайки на обществото живот и динамизъм, благодарение на различните отношения, основани на подялбата и солидарността. Критерият на справедливост в справедливостта, на свобода в свободата, на равенство в равенството, на радикална промяна в революцията, се намира в идеята за братство. |
 |
|
| Георг Фойерщайн | «Айванхов, като Дънов, беше неуморимият официален представител на идеала за братство между всички хора, независимо от тяхната раса, народност, вярвания, ниво на образование или житейско положение... Той винаги насърчаваше своите ученици да поддържат братска любов не само помежду си, но и в своите отношения с другите. Той знаеше, че мирът и хармонията не биха могли да се проявят в отделния човек или в цялото, докато любовта не разтопи бариерите, които хората са поставили около себе си. «В хармонията всичко разцъфтява»... Айванхов отдаваше неуморно своите сили за благото на своята школа... Верен на идеала си за равновесие и хармония, той прекарваше една част от своето време за вътрешна работа, а другата част отдаваше на своите ученици и посетители. Когато беше сам, работеше, молеше се, медитираше и се грижеше за своята прекрасна градина. Той обясняваше защо постъпваше по този начин: «Ако постоянно сте сами и не давате нищо от себе си, вие се чувствате нещастни, тъжни, липсва ви нещо. А ако сте през цялото време с другите, вие губите всичко, резервоарът се изпразва, и дори нищо не остава и за самите вас.» |
